"Днеска к'ъв ден пък е"

"Днеска к'ъв ден пък е", говори момиче по телефона и гледа с празен поглед в тавана на асансьора на студентското общежитие. Втори етаж.

Отсрещният явно започна да обяснява, че не днес, а утре (случката се разви вечерта на 31 октомври), е Денят на будителите, на който студентите не учат. Трети етаж. Мълчание. Пети етаж. "Значи може да се наспим сутринта и вечерта да идем на дискотека", заключи тя и разговорът тутакси свърши. Шести етаж. Слизам.

Фотограф: Минко Чернев

Случката не е изненада. Не и за мен. Но трябва да бъде напомняна. Със същия успех и на млади, и на стари, и на всички генерации, поколения или там, както искат да бъдат наричани.

Не обичам обобщенията, но българинът е патриот по душа, който не знае историята си. Не веднъж съм изпадал в спор с т.нар. националист, който държи пламенна реч срещу "циганизацията" и "турцизацията" на България, а спокойно сред будителите от Възраждането нарежда и Светите братя Кирил и Методий.

Невежеството би било простено, стига да не бъде съчетано и с агресия. Тя избуя съвсем наскоро и в т.нар. случай "Катуница". Но ще се отплесна.

Та днес е Денят на будителите. Линията върви от Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарская", през Георги Сава Раковски, Константин Фотинов, Любен Каравелов, та до Христо Ботев и донякъде Иван Вазов. Има и още много будители. Голяма роля има и всеки учител в килийно училищe. Днес празникът е и за тях.

Ами, честито. Та днес к'ъв ден е?

Георги Марчев
Facebook