Разни медии, разни идеали

Да критикуваш медиите е лесно. По принцип журналистите са виновни за всичко.

Фотограф: Минко Чернев

В предизборни времена обаче се показват едни от най-големите пороци в медиите. Сред тях са платените участия на политици в телевизионни предавания, та дори и на цели страници по вестници и списания... всичко щеше да е прекрасно стига драгият зрител/читател/избирател да знае за това.

Тези президентски и местни избори, които са към края си, показаха, че медиите могат да бъдат по-скоро партньор с ползи на политиците, отколкото техни критици. Цели 36 бяха медиите, които се превърнаха в ПР и рекламни агенции, на една от партиите. Което не може да стане с пари, става с много пари, казали мъдрите хора.

И планът на политиците проработи, но скоро ще усетим дали дали в полза на обществото, което месец бе облъчено с личния им живот - какво ядат, на каква диета са, как им се отразява кампанията, какви са семействата им... Всичко останало, но не и програмите им, идеите за развитието на града за кандидат-кметовете или на държавата за кандидат-президентите. 

В седмицата между туровете дори попаднахме в капана на безсмислието. Премиерът Бойко Борисов и предшественикът му Сергей Станишев разговаряха на тема: Кой и кога е целувал... лидера на ДПС Ахмед Доган. Ах, родна политическа картинке.

Избираме на сляпо, но не защото не бихме се интересували, а защото в такова положение ни поставят самите ни избраници. Аз съм млад, гласувам едва за втори път, а за първи следя кампанията в детайли по служебни задължения. До връстниците ми например някои от кандидатите не достигнаха дори с имената си - Румен и Любомир Христов не бяха различавани и често обърквани дори от някои от журналистите... жалка история.

Изборът е хубаво нещо, стига да бъде информиран. Такъв нямаше на тези избори  и резултатът за мен е ясен - утре няма кого да посоча за свой президент, а все някой от двамата кандидати Росен Плевнелиев от ГЕРБ и Ивайло Калфин от БСП трябва да е.


Георги Марчев
Facebook