Защо да (не) емигрирам, или история за 80 лева

Фотограф: Минко Чернев

Отварям вратата. На прага бял лист. Сигурно пак е реклама, казвам си наум. Посягам да взема хвърковатия бял лист. "Продавам чисто нова микрослушалка. Цена 80 лева. 100% ВЗЕТ ИЗПИТ", пише с големи букви. На малките не им обърнах внимание.

Като "продавач" на заглавия веднага извадих телефона и заснех находката (по-надолу). И какво от това. Системата е компрометирана. И аз съм студент. Смея да твърдя, че нищо даром не съм получил в живота си, особено по време на образованието.

Да, наричам го образование, въпреки че беше едно 16-годишно лъкатушене между реформи - къде добри, къде ужасни. Но пък и в момента новите проекти за закони в сферата имат много страници за наказания и няколко реда за поощрения.

На моменти съжалявам, че не съм бил неграмотен и див... сигурно образователната система щеше да ми обърне повече внимание. Нищо, де, наскоро в разговор си спомних, че в другото вкъщи имам цял рафт с книги, които по свое желание съм прочел. А сега пиша дипломна работа... и с огромно задоволство открих, че всяко възможно пространство в малката ми студентска стая е пълно с книги.

Кликни за по-голям размер

Друго си е да дадеш едни 80 лева за хендсфрий. А това довежда до клишето, че всички студенти не учат, маскари са, лош материал. Пука ти дали има и "извънземни индивиди", които четат и пишат, заради знанието, а не заради дипломата.

И в началото на тази година се чуха гласове, че трябва да се завършва в чужбина. Образованието било по-добро. Че това не е истина няма как да споря. Но също както при демокрацията, която дава равенство до ресурсите, така е и с образованието. И тук има стойностни хора, макар и малко.

Ако заминаването ми оттук щеше да реши моите, нечии други или дори проблемите на страната, щях да го направя. Но на инат все още съм в страната.

Георги Марчев